Синдром на Поликистозни Яйчници – причини, симптоми и диета при ПКЯ

Съмнявате ли се че страдате от хормонален дисбаланс? Ако оплакванията Ви включват акне, нередовен цикъл или проблеми с плодовитостта, възможно е те да се дължат на поликистозни яйчници. 

Всъщност поликистозата на яйчниците (ПКЯ) е най-честата форма на хормонален дисбаланс сред жени в детеродна възраст. 

ПКЯ е толкова разпространено ендокринно заболяване че засяга една на всеки седем жени между 20 и 50 години. За съжаление, свръх употребата на понятието “хормонален дисбаланс” е размила до толкова значението му че много жени дори не търсят консултация с лекар.

Същевременно, поликистозата на яйчниците е сериозно хормонално състояние което се свързва с трупане на излишни килограми. Освен това може да причини безплодие, и дори да доведе до развитие на диабет.

В следващите редове ще откриете всичко за състоянието, включително какво е поликистоза, кое я причинява и можете ли да бъдете излекувани от поликистозни яйчници. 

Какво е поликистоза?

Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е най-разпространеното ендокринно заболяване сред жените в репродуктивна възраст. Проучванията съобщават че честотата сред дамите в тази възраст достига до около 18% [1].

Освен това според Световната Здравна Организация, ПКЯ засяга почти 4% от всички жени [2].

Заболяването засяга множество органи и системи, но най-вече функцията на яйчниците, поради което води до инфертилитет. 

Заболелите жени се оплакват от нерегулярни, продължителни и понякога болезнени менструални цикли. Тези симптоми честио са в комбинация с признаци на повишени мъжки полови хормони и невъзможност за забременяване.

Source: shutterstock.com

Кои са критериите за поставяне на диагноза?

За да Ви бъде поставена диагнозата поликистоза на яйчниците, то Вашият лекар трябва да се увери че отговаряте на поне 2 от следните три критерия:

• липса на овулация
  
• наличие на кисти в яйчниците
  
• повишени нива на андрогени (мъжки полови хормони).

И макар че звучи просто, всъщност има много тънкости около това специалиста правилно да прецени дали наистина съответния критерии е наличен.

Повишени нива на мъжки полови  хормони

Основен критерии за поставяне на диагнозата е наличието на повишени мъжки полови хормони.

Най-важният андроген който може да бъде използван за диагноза на поликистозни яйчници е тестостеронът, и по-конкретно свободния тестостерон. Всъщност, по-голямата част от тестостерона при жени е свързан с протеини които го деактивират.

Директното измерване на тестостерона обаче е доста неточно, освен ако не се използва методът на “двойна равновесна диализа”, който е доста скъп.

Поради това, по точен от директно измерване и същевременно икономичен метод е да се измерят нивата на общия тестостерон и протеините които се свързват с него. А нивото на свободни тестостерон може да се изчисли по формула.

За норма се приемат нива на свободен тестостерон при жени под 0,42 ng/dL и нива на общ тестостерон под 60 ng/dL.

Рядкост (около 5%) са случаите на поликистоза при които свободния тестостерон е нормален и същевременно други андрогени като дехидроепиандростерон, хидроксиандростендион или андростендион са повишени [3], [4]. 

Поради тази причина, официалните медицински препоръки са че няма смисъл от други тестове за андрогени освен тези за нивата на тестостерон [5].

При възрастни (но не и при тийнейджъри) оплаквания като косопад, акне, или поява на мъжки тип окосмяване по тялото (хирзутизъм) са едни от основните симптоми на повишените нива на тестостерон при жени.

Липса на овулация и ановулаторни цикли

При поликистозата на яйчниците, често пъти тяхната функция е нарушена което затруднява нормалното отделяне на яйцеклетки по време на овулация.

Всъщност, овулация изобщо няма, което значи че фоликулите в яйчника които нормално узряват през първите 2 седмици от Вашия цикъл, не се пукат и не освобождават яйцеклетката.

За ановулаторни се приема всеки цикъл с продължителност над 35 дни. Но ако цикълът е по-кратък, то Вашият доктор ще трябва да измери нивата Ви на прогестерон през втората половина от цикъла Ви за потвърди има или не овулация.

Прогестеронът е хормон който може да се отдели само ако е имало овулация. Това е така тъй като той се произвежда от клетки които се освобождават заедно с яйцеклетката само ако се е пукнал фоликула.

Поради това, нивата му на 21-22-ри ден от цикъла трябва да са поне 2.5 ng/mL. Освен това средно аритметичната стойност от 3 последователни измервания (в различни дни – например 21 ви, 22 ри и 23 ти), трябва да е поне 5 ng/mL.

Причината за липсата на овулация при поликистоза, най-вероятно се дължи на хормоналния дисбаланс причинен от високите нива на инсулин и тестостерон при ПКЯ.

Освен това пациентите често имат и промяна в баланса между лутеинизиращия хормон и фоликулостимулиращия хормон. Това са хормоните които се отделят от жлеза в мозъка (хипофиза) и контролират яйчниковата функция.

Нормално нивата на тези два хормона трябва да са приблизително еднакви. Но при поликистозни яйчници то лутеинизиращия хормон е значително повече от фоликулостимулиращия хормон и това влияе негативно на овулацията и плодовитостта [6].

Наличие на кисти в яйчниците 

Обективната оценка за наличието на кисти в яйчниците не може да бъде направена чрез обикновена ехография. Вместо това, Вашият лекар ще използва трансвагиналната ехография за да може да открие и най-малките кисти.

Освен това, резултатът от ехографията зависи и от чувствителността на апарата. Приема се че при използване на по стари апарати можем да приемем яйчниците за поликистозни при наличието на поне 12 фоликуларни кисти с размери от 2 до 9 мм, или размер на яйчника над 10 мл.

Но при използването на нови и по-чувствителни апарати, то последните препоръки на “Androgen Excess Society” е да има поне 25 фоликуларни кисти за правилно поставяне на диагнозата поликистоза на яйчниците [7].

Ако специалистът не е сигурен за чувствителността на използваната от него апаратура, то най-добре е да се отчита единствено размера на яйчника като критерии.

Видове Поликистоза на Яйчниците

Синдромът на поликистозни яйчници се дели на 4 вида (фенотипа) според това кои от вече споменатите 3 критерия са налични [8]:

• фенотип A: и 3те признака на заболяването са налични
• феновип B: високи андрогени + липса на овулация
• фенотип C: високи андрогени + наличие на кисти
• фенотип D: липса на овулация + наличие на кисти

Към момента, това е единствената медицинска класификация на различните видове овариална поликистоза. 

За съжаление, съществуват и псевдонаучни класификации, които създават погрешно впечатление у повечето пациенти за причините и лечението на ПКЯ. 

Такава е например следната заблуждаваща класификация: ПКЯ с инсулинова резистентност, адренална ПКЯ (след стрес), инфламаторна ПКЯ и ПКЯ след прием на противозачатъчни. 

Подобни класификации са разпространявани най-често от източници които освен че са немедицински, твърдят че могат да предложат изцяло натурално, безвредно и ефективно решение. Всъщност това което предлагат най-често са собствените си хранителни добавки и режими.

Накратко:

Поликистозата на яйчниците е позната още като синдром на поликистозни яйчници и овариална поликистоза. Това е изключително често заболяване което засяга жени в репродуктивна възраст и включва поне 2 от следните 3 типични проявления: висок тестостерон, липса на овулация и кисти в яйчниците.

Причини за развитие на синдрома на поликистозни яйчници

Към момента точната причина за развитието на ПКЯ не е категорично доказана. Учените смятат че роля за възникване на заболяването е комбинация от генетични фактори, и високи нива на инсулин (хиперинсулинемия). 

Тези фактори водят до повишаване на нивата на тестостерона, който пък води до яйчниковата дисфункция, ановулаторните цикли и формирането на кисти.

Според научните данни, излишъкът от инсулин може да доведе до повишени нива на тестостерон по два механизма – директен и индиректен [9]. 

Директният се състои в това че инсулинът стимулира функцията (а вероятно и растежа) на така наречените тека клетки в яйчниците. Тека клетките са основния фактор продуциращ тестостерон и други андрогени в женския организъм.

Индиректния е свързан с белтък в кръвта наречен ГСПХ (глобулин свързващ половите хормони) или СХСГ (секс-хормон свързващ глобулин) – sex hormone-binding globulin (SHBG).

Нормално, функцията на ГСПХ е да се свързва с полови хормони като тестостерон и естроген и да ги инактивира. ГСПХ се свързва най-вече с тестостерона тъй като е доста по-чувствителен към него отколкото към естрогена.

Но в случай че нивата на инсулин са хронично повишени, то хиперинсулинемията води до по-нисък ГСПХ, и по голям процент от тестостерона в женския организъм остава активен свободен и активен.

Именно свободния тестостерон е този който активно се свързва с тестостероновите рецептори, води до хирзутизъм и потиска яйчниковата функция.

Инсулинова резистентност и поликистоза на яйчниците

Излишъкът от инсулин който стимулира яйчниците да произвеждат повече тестостерон, обикновено се дължи на инсулинова резистентност.

Инсулинова резистентност наричаме състояние при което тялото произвежда повече инсулин за да преодолее резистентността на инсулиновите рецептори в тялото и да поддържа нормални нива на кръвна захар.

Инсулиновата резистентност е основният рисков фактор за развитието на тип 2 диабет.

От своя страна, причините за развитие на резистентност на рецепторите в тялото към инсулина също са ненапълно изяснени. Най-вероятно състоянието се дължи на комбинация от фактори, вкл. затлъстяване, хипокинезия, хипертриглицеридемия, хронично системно възпаление и др.

Проучванията потвърждават че около 80% от пациентите със СПКЯ имат и затлъстяване [10]. В комбинация с ниска физическа активност, това може да доведе до инсулинова резистентност и поликистоза.

Периодът на бременността при жени също е състояние, който предразполага към развитието на инсулинова резистентност. Състоянието може да прерасне и в заболяване наречено гестационен диабет.

Натрупването на твърде много излишни мазнини по време на бременността, може да доведе и до развитието на поликистозни яйчници след раждане.

Накратко:

Причините за развитие на ПКЯ към момента не са напълно изяснени то се смята че основна роля играе инсулиновата резистентност. Тя от своя страна е свързана с генетични фактори, затлъстяване, ниска физическа активност, хронично възпаление и други.

Кои са най-честите симптоми на СПКЯ?

Source: shutterstock.com

Най-честите симптоми при поликистозата на яйчниците включват хирзутизъм, акне и проблеми с цикъла. Болка в яйчниците не е типичен симптом но може да възникне преди менструация.

Липсата на овулация води до симптоми като нередовен цикъл, инфертилитет, болезненост и подуване преди менструация и други. Липсата на овулация означава че опити за забременяване при поликистоза на яйчниците биха били неуспешни.

Въпреки това, възможно е овулация да има но тя да не е редовна. Съответно, някои пациентки с СПКЯ успяват да забременеят когато опитите им съвпаднат с овулаторния цикъл.

Според експертите, симптоми като акне, окосмяване по лицето и тялото както и оплешивяването от мъжки тип, могат да доведат и до психични симптоми, например депресия [11].

При нелекуване, инсулиновата резистентност може да прогресира и да доведе и до други усложнения включително повишен риск от развитие на тип 2 диабет. 

Симптоми на диабет включват повишена жажда, често уриниране, съхнене на устата, хронична умора, проблеми със съня, често формиране на афти, трудно зарастване на рани и чести гъбични инфекции.

Накратко:

Най-честите симптоми на ПКЯ са хирзутизъм, акне, косопад, нередовен цикъл, невъзможност за забременяване и други.

Можете ли да бъдете излекувани от поликистоза?

Лечението на поликистоза е комплексно и включва както лекарствена терапия, така и промени в начина на живот. Най-често изписваните медикаменти за справяне с проблема са противозачатъчните и метформинът.

Изборът на медикамент зависи най-вече от това дали пациентката планира бременност в близкото бъдеще или не. В някои случаи може да бъде приложена и комбинирана терапия.

Но за да бъдете наистина излекувани от поликистоза трябва да промените много от навиците си и да водите здравословен начин на живот, тъй като проблемът не може да бъде решен само чрез лекарствена терапия.

Важно е да се прави диференциална диагноза между синдрома на поликистозни яйчници и други чести причини за висок тестостерон, като например синдрома на Къшинг и хипотиреоидизъм [12], [13].

Подобни симптоми може да има и друго състояние наречено хиперпролактинемия. Описани са случаи при които високият пролактин при състояния като идиопатична хиперпролактинемия (висок пролактин с неизвестна причина) води до потискане яйчниковата функция подобно на тестостерона и дори формиране на яйчникови кисти [14].

В случаи че имате някои от тези състояния но вместо това ви лекуват за поликистоза, то няма да изпитате подобрение във Вашата симптоматика докато не получите правилна диагноза.

Накратко:

Излекуването на СПКЯ е възможно само при успешна промяна в начина на живот, а медикаментите и хранителните добавки имат основно поддържащ ефект.

Как се лекува поликистоза на яйчниците?

Ако имате повишен риск от развитие на хормонален дисбаланс и поликистозни яйчници, то е важно да обмислите провеждането на редовни прегледи и изследвания.

Вашият лекар ще следи различни параметри, като например инсулиновата чувствителност и нивата на тестостерон. Това ще ви помогне да вземете навременни мерки, за да поддържате хормоните си в баланс.

Ако вече сте диагностицирани с СПКЯ, то възможностите за повлияване са 3, като те работят най-добре в комбинация. Възможностите включват промяна в начина на живот, хранителни добавки и медикаментозно лечение.

Промяна в начина на живот

В случай че имате поликистозни яйчници и инсулинова резистентност, то промяната в начина на живот със сигурност ще бъде ефективна за справяне на проблема.

Съществуват няколко промени в начина на живот, които могат да намалят риска от висок Т, като най-ефективни са намаляването на коремните мазнини и увеличаването на физическата активност.

Например, намаляването на теглото се препоръчва като първа стъпка в лечението на жени с наднормено тегло или затлъстяване с СПКЯ.

Според проучванията загуба на тегло само с 5-10 % от телесното тегло може значително да подобри инсулиновата чувствителност. Освен това драстично намалява репродуктивните, метаболитните и психологическите симптоми на синдрома на поликистозни яйчници [15].

Не съществува специална диета за поликистоза – вместо това чрез диета трябва да премахнете излишните мазнини около корема, в случай че имате такива. Това и начинът за подобряване на инсулиновата чувствителност.

Спазването на режими с нисък прием на въглехидрати няма да помогне за свалянето на килограми и коремни мазнини освен ако не е обвързан с калориен дефицит. Това означава ежедневния Ви прием на енергия да е по-нисък от енергоразхода.

Най-добрият начин да постигнете това е като спазвате балансирана и разнообразна диета, основана на непреработени храни. Това ще Ви помогне да останете сити за по-дълго време и да консумирате по-малко калории.

Учените също така съобщават, че повишената физическа активност е един от най-успешните методи за подобряване на инсулиновата чувствителност при пациенти с СПКЯ както и при тип 2 диабет.

Извършването на физически упражнения води до незабавно повишаване на инсулиновата чувствителност. Мета-анализ на 617 жени с СПКЯ съобщава, че физическите упражнения намаляват обиколката на талията, систоличното кръвно налягане и инсулина на гладно [16].

Source: shutterstock.com

Хранителни добавки за поликистозни яйчници

Някои храни и хранителни добавки съдържат антиандрогенни съставки, които могат да помогнат за понижаване на нивата на Т при жени с хиперандрогенизъм и СПКЯ.

Най-често използваната и препоръчване хранителна добавка за поликистоза е инозитолът. Популярни хранителни добавки като например “пикозитол” включват основно мио инозитол както някои витамини като фолиева киселина в състава си.

Проучванията съобщават, че когато се използва като добавка, инозитолът може да подобри инсулиновата чувствителност, да потисне симптомите и да увеличи плодовитостта при СПКЯ [17].

В случай че предпочитате да си го набавяте само от хранителни продукти, то пълнозърнестите храни и цитрусовите плодове са чудесни източници на инозитол. 

Билки за поликистоза на яйчниците, които действат като естествени потискащи тестостерона вещества, включват мента и женско биле, както и източници на инозитол и омега 3 мастни киселини.

Например едно проучване при 42 жени разкрива, че пиенето на чай от мента всеки ден в продължение на 1 месец е довело до значително намаляване на Т [18].

Друга билка, за която е доказано, че понижава Т при жените, е женско биле. В едно проучване ежедневният прием на добавки е успял да намали нивата на тестостерон с повече от 30% [19].

Освен това източниците на полиненаситени мастни киселини, като омега 3, също могат да помогнат за намаляване на нивата на Т в женския организъм. В едно проучване се съобщава, че ежедневната консумация на орехи и бадеми е в състояние да повиши нивата на ГСПХ с до 16% при жени с СПКЯ [20].

Проучванията по случая съобщават също, че друг популярен растителен източник на омега 3 – лененото масло, може да бъде ефективен за намаляване на нивата на Т [21].

Медикаменти за поликистозни яйчници

Медикаментозна терапия за СПКЯ обикновено включва лечение с ниски дози орални контрацептиви на основата на естроген. Изследванията разкриват, че са необходими до 3-6 месеца терапия с ниски дози контрацептиви, докато нивата на Т се върнат към нормалното [22].

Оралните контрацептиви действат чрез повишаване на нивата на СХСГ, който свързва и деактивира тестостерона. 

Според официалните насоки, нискодозовите естроген-базирани противозачатъчни медикаменти са най-подходящата медикаментозна терапия за пациенти с хиперандрогенизъм, включително тези с СПКЯ и жени в менопауза [23].

Най-често използвани са контрацептивите, които съдържат слабо андрогенни прогестини като норгестимат. Други прогестогени обикновено се считат за неподходящи, тъй като имат по-силен андрогенен, а не антиандрогенен ефект. Т.е. те не противодействат ефектите на тестостерона а дори може да ги увеличат.

Противопоказанията срещу употребата им включват желание за забременяване, като в тези случаи вместо тях може да се използва метформин като монотерапия. Тези, които биха искали да останат фертилни, също са кандидати за метформин. 

Учените разкриват, че овулаторната функция се подобрява в рамките на 6 седмици от терапията с метформин, а броят на бременностите се увеличава в рамките на 4 месеца [24].

Метформин е лекарство от първа линия, използвано при диабет тип 2. Той ефективно намалява инсулиновата резистентност, като в същото време притежава изключително благоприятен профил на безопасност.

Според наличните данни метформин е много ефективен за възстановяване на овулаторната функция при жени с ПКЯ [25].  И все пак успешното лечение в някои случаи може да изисква комбинация от метформин и контрацептиви.

Друга група възможности включва антиандрогени като ципротерон ацетат, флутамид и спиронолактон. Те противодействат на ефектите на тестостерона като хирзутизъм, акне, оплешивяване и др.

За съжаление отговорът към антиандрогените е бавен и може да отнеме до 18 месеца. Освен това те имат по-висок риск от странични ефекти в сравнение с други възможности.

Накратко:

Най-важните аспекти от начина на живот които следва да бъдат адресирани при СПКЯ са храненето с цел загуба на коремни мазнини както и физическата активност. Освен това има доказано ефективни хранителни добавки и лекарствени медикаменти. Ако Ви е харесала статията, моля последвайте ме и в социалните мрежи: