The truth about homeopathy - principles and effectiveness

Хомеопатията е може би най-противоречивата, но и най-популярната форма на алтернативна медицина. Едни й се противопоставят, а други се кълнат в нейната сила и ефективност. 

И тъй като научният метод е най-добрият начин да разберем дали нещо свързано с медицина има ефект, то в тази статия ще откриете какво показват най-големите и най-достоверни изследвания по темата.

Прочетете повече за да разберете: 

• Действа ли хомеопатията и какви са нейните принципи? 
• Как се е превърнала в това, което е днес?
• Какво може да научи съвременната медицина от нея?

Принципи на хомеопатията

Source: shutterstock.com

Първи принцип на хомеопатията

Според Европейският Комитет по Хомеопатия, първият принцип на хомеопатията е „подобното лекува подобно“ или Similia similibus curentur (лат.). Базирайки се на него, в хомеопатичните лекарства обикновено се използват съставки, които причиняват симптоми подобни на тези, които искате да излекувате [1].

На практика това означава, че лекарствата срещу треска могат например да се приготвят от беладона, която също причинява треска. Смес на основата на пчелна отрова се използва за лечение на сърбящи отоци и т.н.

Всъщност, самото наименование хомеопатия, измислено от нейния създател Самуел Ханеман, произлиза от гръцките думи за „подобно страдание“. Това се отнася до принципа на лечението „подобното лекува подобно“.

Според “The School of Homeopathy” – една от официалните световни хомеопатични организации, този принцип действа като стимул за естествения отговор на тялото. Чрез този принцип тялото Ви получава необходимия стимул, за да се справи с проблема и се задейства лечебен отговор [2]. 

Освен това, според тях лекарствата базирани на науката, които се използват в медицината само потискат симптомите като ги маскират. Така хомеопатите обясняват защо понякога се налага да останете на лекарства дълго време и симптомите Ви се връщат, когато ги спрете.

Според хомеопатията, защитните сили на организма са в “застой” по време на болестния процес. Затова хомеопатичните медикаменти не потискат симптомите, а стимулират организма да преодолее проблема.

Принципът, че подобното лекува подобно е основен в хомеопатията и всеки хомеопатичен продукт го спазва по някакъв начин. На пръв поглед може да изглежда, че при някои продукти принципа не е спазен, но всъщност е важно да разгледаме историята на всеки медикамент.

Например лекарството Осцилококцинум на производителя Боарон се прави от патешки черен дроб и сърце [3]. То се предлага в аптеките като медикамент за справяне с инфекции като грип.

Създателят на Осцилококцинум – Джоузеф Рой твърдял че по време на епидемията от испански грип в началото на 19-ти век, е изолирал от заболелите пациенти бактерия наречена от него Oscilococcus [4]. Рой така и не представя доказателства за откритието си.

Тази бактерия по някаква случайност той твърди, че изолирал и от пациенти с много други заболявания, както и от някои животни като например патки.

Поради това той избрал патешки органи за основа на неговото лекарство, базирайки се на принципа „подобното лекува подобно“. 

Към днешна дата никой друг учен не е успявал да изолира въпросната бактерия от каквито и да е пациенти или животни. Освен това, вече знаем, че испанският грип се причинява от вирус, а не от бактерия или друг патоген [5]. 

Втори принцип на хомеопатията

Вторият принцип на хомеопатията е специалният метод на приготвяне, наречен потенциране [6]. Идеята е, че разреждането и разбъркването на съставките по някакъв начин активира лечебните им сили и засилва действието им. 

За тази цел съставката се разтваря в алкохол или дестилирана вода. 

Хомеопатите вземат една част от разтвора и го смесват с девет части вода, като го разреждат до една десета от първоначалната му концентрация и го разклащат.

Енергичното разклащане е важен елемент от приготовлението, тъй като според хомеопатите по този начин веществото придава своята „есенция“ на водата.

Резултатът е потенция 1Х – една част съставка и девет части разтворител. Потенцията се обозначава с римската цифра Х, за 10. Алтернативно, някои производители използват и буквата D.

Този процес се повтаря многократно. Ако вземете една част от новата смес, смесете я с девет части чиста вода и я разклатете енергично Вие вече имате 2Х. 

Това се прави отново и отново, докато постигнете желания клас на потентност. Готовото лекарство след това се приема през устата. Понякога се прилага и под формата на малки захарни топчета, които се продават като глобули. 

Съществуват и хомеопатични кремове, както и свещички, които пък са на маслена основа и се прилагат ректално.

Независимо от формата им в хомеопатичните медикаменти обикновено се предлага потенция много по-висока от 1Х или 2Х. 

Така например, една от най-честите – потенция 20Х е толкова голямо разреждане че е равносилно на разтварянето на едно хапче аспирин във водния обем на целия атлантически океан. 

Много потенции са и по-екстремни, като 30С например. Тук символът “С” означава, че сместа има една част съставка и 99 части вода, т.е. 1 към 100, а не 1 към 10 както при Х или D.

Source: shutterstock.com

Проблеми с принципите на хомеопатията

Там ли е още активното вещество/вещества?

Идеята на потентизацията е, че екстремното разреждане прави съставките по-силни, но на физическо ниво това няма смисъл. Всъщност, повечето хомеопатични лекарства се разреждат толкова много, че в тях не е останал нито един атом от активната съставка. 

Например, хомеопатичен медикамент 30С съдържа една част от първоначалната съставка към 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 части вода.

Учените са изчислили, че ако искате да приемете глобул който да съдържа поне един атом или молекула от първоначалната съставка, то размерът му би бил 150 000 000 000 километра в диаметър.

Подобно хапче би било толкова масивно, че според законите на физиката би се сринало в черна дупка под въздействието на собствената си маса. 

Освен това се прилагат и още по екстремни методи за разреждане като например метода на Корсаков, което се означава със символа K [6].

При него епруветката буквално се изплаква многократно от първоначалното активно вещество. Хомеопатите приемат, че след всяко изплакване остава частица или т.нар “есенция” от него по стените й. 

Разреждането при Осцилококцинум е 200К. Това значи че епруветката е била изплакната 200 пъти от екстракта от патешки органи. 

След това водата се смесва със захари (захароза и лактоза) използвани като основа за получаването на малки хапчета.

Хапчетата се продават във всяка аптека, като цената на тази хомеопатия е почти 2 лева на 1 доза (от 1 грам). Така цената за курс от 6 дни набъбва до над 40 лева при положение че трябва да приемате доза на всеки 6 часа според листовката.

Противоречие между двата принципа

Освен, че ролята на разреждането или т.нар. потентизация е да увеличи силата на медикамента, то Европейският Комитет по Хомеопатия споделя, че по този начин се премахват възможните токсични свойства [6].

По тази причина за хомеопатичните медикаменти се твърди че постигат изключителен профил на безопасност.

Но това от своя страна пък противоречи на първият принцип че „подобното лекува подобно“. Именно токсичният ефект на активната съставка е това което имитира симптома на заболяването което искаме да подобрим.

Ако ефектът, който имитира симптома вече го няма, то как хомеопатичния медикамент ще стимулира организма да се справи сам с болестното състояние?

Обяснението на хомеопатията защо смесите все още действат е, че разклащането (сукусия) на сместа след всяко разреждане оставя след себе си подобна на дух “есенция” на съставката.

Когато разтворителят е водата например, то хомеопатията приема че тя “помни” какво е било вложено в нея [7].

Но ако това е вярно, тогава всяко вещество, което някога е срещнало капка вода, би оставило “есенция” след себе си. А това би довело до непредсказуеми ефекти при случайно поглъщане.

Помислете за всички неща, които живеят и плуват в океаните. Всяка глътка вода би била зареждащ хомеопатичен коктейл.

Разбира се, в действителност не се случва нищо подобно и няма никакви физични принципи, които биха могли да го обяснят. 

Учените съобщават само за възможността разтворени вещества да повлияят на водородните връзки между молекулите на водата. Но тази “памет” продължава не повече от 0.000000000001 секунди след разреждането [7].

С други думи, приемайки хомеопатичен медикамент, то в зависимост от разреждането Вие най-вероятно не приемате и една молекула от веществата, които са написани на листовката му като активни съставки.

Възходът на хомеопатията

И така, как хомеопатията се превърна в най-успешната алтернативна медицина на нашето съвремие? 

Хомеопатията е създадена през 18-ти век, когато медицината е била много различна от днешната. 

Едно от най-честите форми на лечение по това време все още е било кръвопускането, макар че след процедурата пациентът често е бил в по-лошо състояние от преди. 

Затова германският лекар Самуел Ханеман искал неинвазивен и естествен начин на лечение. По тази причина разработил двата основни принципа, които вече обсъдихме подробно, и създал хомеопатията.

И в действителност хомеопатичните болници скоро постигат успех, защото да не се вреди било много по-успешна стратегия от това да се прилагат опасни и вредни манипулации.

Освен че в разработването на своите медикаменти и лечебни методи Ханеман прилага двата основни принципа на хомеопатията, той налага и много строги правила на своите пациенти. Те са описани и до днес в неговият “органон по медицина” и “изкуството да лекуваш” [8].

Първо трябвало да се избягват кафето, чаят, алкохолът, пикантните храни, сладките храни. Никакво зряло сирене, никакъв лук, никакво месо. Никакви дрехи от овча вълна.

Никаква дрямка, никакви игри, никаква мастурбация и разбира се, никакво четене на порнографски текстове и много други. 

Но също така и никаква седяща работа, никакво седене в задушни помещения, никакви топли стаи, никаква езда на коне, и други натоварващи активности.

Тогава и само тогава, според изобретателя на хомеопатията, лекарствата му ще действат. 

Разбира се, за всички тези инструкции днес не се говори, освен тези в които има някаква логика – почивката и проветряването на помещенията.

Към днешна дата от принципите на хомеопатията е останало само това, на което пациентите биха били най-склонни да се доверят и повярват.

Source: shutterstock.com

Как да разберем работи ли хомеопатията?

За да разберете дали един медикамент работи, било той и хомеопатичен, най-сигурният начин е да проведете проучване сред хора (клинично проучване). Важно е пациентите да са разпределени в групи на случаен принцип (рандомизация), и едната от тях да бъде контролна, получавайки плацебо (плацебо-контролирано).

Това Ви гарантира че Вие доказвате причинно следствена връзка. Останалите типове проучвания които са сред хора но липсва плацебо и/или рандомизация, не могат да се използват като доказателство за ефективност на който и да е медикамент. Такива са например епидемиологичните проучвания.

Плацебо е добре познато като “празно хапче”. Т.е. то няма активна съставка, но въпреки това може да повлияе как пациента се чувства, само защото той вярва ще хапчето може да му помогне [9].

Проучванията сред животни или ин витро, които носят общото название лабораторни, имат още по-ниско ниво на доказателственост. Често пъти резултатите от тях нямат нищо общо с реалният ефект на медикамента. 

Тяхната роля всъщност е да бъдат началната стъпка при разработката на даден медикамент – много преди той да достигне до аптеката.

Поради това, когато имаме продукт който вече е достигнал пазара, е важно да се фокусираме върху резултатите от клинични рандомизирани и плацебо контролирани проучвания. 

Нещо повече – трябва да проверим дали има достатъчно такива проучвания, които да потвърдят или отхвърлят ефективността на медикамента, дали те са единодушни и какъв е риска да са били манипулирани.

Именно това се прави в систематичните ревюта и мета-анализите, които обобщават информацията от всички изследвания до момента, оценяват ги и анализират крайните резултати.

Какво казва науката?

Cochrane са една от най-авторитетните научни организации в света. Известни са с това, че са незвисими и се стремят безпристрастно да оценяват, анализират и обобщават всички научните данни по дадена тема.

Те провеждат мета-анализ публикуван през 2018-та година върху наличните научни данни за ефективността на хомеопатични лекарствени продукти за респираторни инфекции при деца [10].

Анализът обхваща общо 8 проучвания и 1562 деца и разкрива че липсват каквито и да е надеждни доказателства че хомеопатичните медикаменти помагат при респираторни заболявания в тази възрастова група.

Още по-мащабен мета-анализ е проведен през 2017-та година, който включва 75 рандомизирани клинични проучвания с хомеопатични медикаменти за всякакви състояния [11]. Анализът показва, че едва 3 от изследванията провеждани с хомеопатия могат да се класифицират като надеждни.

Изследователите разкриват че 23 от проучванията са с неизвестна надеждност. А качеството на останалите 49 проучвания е ниско, имат лош дизайн и/или рискът резултатите им да са били манипулирани е висок.

Изключвайки данните от най-слабите проучвания, както и тези за които няма пълния набор от данни, учените заключават че ефективността на хомеопатичните продукти не е по-висока спрямо плацебо.

Какво казват регулаторните органи?

Световните лекарствени и регулаторни организации също подчертават че няма убедителни доказателства за какъвто и да е ефект на хомеопатичните медикаменти отвъд плацебо.

Например, агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ (Food and Drug Association – FDA) съобщава, че хомеопатичните продукти не преминават одобрение и на подлежат на оценка за безопасност или ефективност [12].

Освен това, организацията изразява безпокойство, че хомеопатичните продукти могат да бъдат опасни за някои от пациентите. На първо място това са хората, които планират да ги използват за сериозни медицински състояния или като заместител на доказани лекарствени препарати.

Как стоят нещата в Европа?

С цел контрол, Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) е създала и управлява регулаторна рамка за хомеопатични продукти наречена Работна група за хомеопатични лекарствени продукти (РГХЛП).

В рамките на Европейския съюз, хомеопатичните продукти подлежат на специални регулации, които обхващат само качеството и безопасността на продуктите, с уважение към националните традиции в хомеопатията.

Но дори и в ЕС, хомеопатичните продукти не се регулират по отношение на тяхната ефикасност, за разлика от стандартните лекарствени медикаменти.

Те преминават през т,нар. специализиран процес на одобрение, който е по-улеснен и опростен и не изисква клинични доказателства за ефективност, които са задължителни за други видове лекарства.

Подходът на ЕАЛ се фокусира само върху безопасността и традиционното използване на продуктите, като акцентът е върху качеството на производство и запазване на националните традиции на различните държави, а не върху клиничната ефикасност.

Едно от условията за хомеопатичните продукти изобщо да бъдат регистрирани, изпозлвайки този улеснен механизъм, е че на етикета на „лекарствения“ продукт или във всякаква информация, свързана с него, не трябва да се посочва конкретна терапевтична индикация [13].

Както сами може да се убедите, това масово се нарушава (или се правят опити да се заобикаля) в България, като масово се изписват заболявания и/или симптоми на опаковаката или в описанието на почти всички хомеопатични продукти.

Защо хомеопатите твърдят, че все пак доказателства за ефективност има?

Според Хомеопатичния Изследователски Институт отговорът на въпроса дали индивидуализираната хомеопатия работи е съвсем ясно “да”. При това, организацията се позовава на две систематични ревюта включващи само рандомизирани клинични проучвания [14].

Двете систематични ревюта са проведени от изследователи на самия институт и включват всички налични рандомизирани клинични проучвания. Те изследват съответно ефекта на индивидуализираната хомеопатична терапия спрямо плацебо [15], както и спрямо други методи за лечение [16]. 

Но когато отворите въпросните проучвания и разгледате подробно резултатите и заключенията на авторите, ще откриете че всъщност изследователите твърдят друго. 

Оказва се, авторите изтъкват че ефекта от индивидуализираната хомеопатия е по-скоро неясен, а качеството на над 60% от изследванията към момента е лошо.

Първото ревю открива “малки” ефекти от хомеопатичното лечение само при анализ на част от проучванията. Това не бива да Ви изненадва, предвид, че подбора е направен от учени работещи и финансирани от Хомеопатичния Институт.

И все пак, ревюто заключава, че предвид ниското качество на проучванията не трябва да се правят категорични изводи [15].

Второто ревю дори съобщава, че няма нито едно надеждно клинично проучване сравняващо хомеопатично лечение спрямо друго лечение различно от плацебо [16]. Съответно изводи по отношение на ефективността на индивидуализираната терапия не могат да бъдат направени.

Освен това, хомеопатията често пъти разчита на изследвания които не са плацебо-контролирани и съответно не отчитат плацебо ефекта, или пък изобщо не са проведени с хора.

Всъщност болшинството от проучвания на хомеопатични медикаменти се провеждат само в лабораторни условия. Именно това са и най-често цитираните проучвания от повечето хомеопати.

Трябва да се има предвид обаче, че те по никакъв начин не могат да докажат ефективността на който и да медикамент. 

Нещо повече – въпреки че повечето от резултатите на лабораторните проучвания по отношение на хомеопатията са положителни, те често не могат да бъдат възпроизведени отново от други учени.

Защо хомеопатията е толкова популярна и до днес?

Медицината се е променила много през последните 150 години. Никога досега в човешката история не сме се радвали на по-добро ниво на здраве. 

Никога не сме живели толкова дълго и това до голяма степен се дължи на новите инструменти, които сме разработили. Те включват модерна диагностика, двойно слепи рандомизирани проучвания и научните методи за проверка. 

Благодарение на тези инструменти и всички научни изследвания към момента, учените знаят, че хомеопатията няма никакъв ефект отвъд плацебо. 

Но дори и така да е, кого го интересува защо действа, ако помага на хората? 

Може би сте я пробвали и сте се почувствали по-добре? Много хора приемат хомеопатия при кашлица, за гърло, при повръшане и други, и изпитват облекчение до няколко дни.

Или познавате някой, който се е справил с ужасна болест, докато е използвал хомеопатични средства. 

А има и много съобщения, както от неквалифицирани лица така и от лекари, че тя действа при деца и животни. Какво да правим с тези примери?

Те най-вероятно се дължат на плацебо ефекта или на факта, че повечето причини за най-честите оплаквания в ежедневието като задна хрема, кашлица, запушен нос и температура са самоограничаващи се.

Source: shutterstock.com

Какво е плацебо ефект?

Ефектът на плацебо е съвсем реален, а не въображаем. Проучвания сравняващи прием на плацебо с това пациентите да не приемат нищо показват, че плацебо има значим клиничен ефект върху оплакванията и симптомите им [17].

И това се случва макар, че плацебото само по себе си не съдържа нищо. Нещо повече – изследвания разкриват, че плацебо ефект може да има при повечето клинични състояния като най-добре се повлияват симптомите гадене и болка [18].

Без значение колко сте умни, не сте имунизирани срещу плацебо ефекта. Ако хората вярват, че нещо ще им помогне да се почувстват по-добре, самото доверие води до желания ефект. Но това което се повлиява в случая са само симптомите.

И е доказано, че ефектът на плацебо може да се пренася. Децата и животните разчитат на своите родители или стопани и са наясно с емоциите им. Ако родителят има голямо доверие в дадено лечение, това може да повлияе и на детето [19]. 

Феноменът е наблюдаван и при животните, които реагират силно на езика на тялото на хората, грижещи се за тях [20]. 

Но най-мощният инструмент на хомеопатията е времето. Нашите тела са машини за оцеляване. Така например повечето инфекции преминават от само себе си след няколко дни. 

Ако вземете някое лекарство, когато вече се чувствате зле, и след това започнете да се подобрявате, имате чувството, че то наистина Ви е излекувало. А всъщност това така или иначе би се случило.

Именно това е и причината най-популярните хомеопатични медикаменти да са за така наречените самоограничаващи се състояния. Това са заболявания които преминават и без лечение [21].

Най-често използваните са хомеопатия при хрема, при кашлица, за гърло, при запушен нос, при температура, при повръщане и т.н. Всички тези симптоми обикновено преминават и без лечение.

Мястото на хомеопатията в съвременната медицина

Хомеопатията обича да играе ролята на нежна алтернатива на голямата фармацевтична индустрия, позната още като Биг Фарма. 

Но хомеопатичната индустрия Е Биг Фарма. Хомеопатията е огромна фармацевтична индустрия и милиарди долари се печелят с изключителни маржове. Това е нормално предвид, че в хомеопатичните продукти напрактика не се влага нищо, а след това се продават на цени които са дори по-високи от доказаните лекарства.

Освено това, хомеопатичната индустрия има свои лобистки организации и се бори изключително усърдно с хората, които й се противопоставят или се опитват да оборят ефективността й. Все пак, на карта са заложени много пари. 

Очаква се до 2024 г. пазарът за хомеопатични продукти в световен мащаб да достигне около 16 милиарда евро. 

Някои критици дори твърдят, че хомеопатичната индустрия е вредна за общественото здраве, тъй като създава недоверие към доказаната медицина. 

Хомеопатията може да обезкуражи хората да потърсят помощта, от която се нуждаят, когато животът им или този на децата им е поставен на карта. 

Но всъщност има един ключ към успеха на хомеопатията, който всички медици бихме могли и трябва да копираме. Първата консултация с хомеопат може да отнеме часове и е много лична. 

За пациент, който вече е бил на едно сякаш безкрайно пътуване от лекар на лекар, това ниво на внимание и съпричастност може да има огромно значение за неговото благосъстояние, дори ако разговорът не е бил смисълът на терапията. 

Защо става така? Защото идеята на съвременната медицина е да е максимално ефикасна за максимален брой от хора. 

Тя спасява милиони животи всяка година. Но тя е и строго организирана система. Ограничените бюджети принуждават лекарите и медицинските сестри да се занимават с много пациенти. 

Консултациите трябва да са ефективни по отношение на времето, диагнозите да се поставят на момента, лечението да е бързо и общодостъпно. 

За съжаление, не остава никакво време за да се обърне по-специално внимание на всеки по отделно. А това може да накара пациентите да се чувстват невидими, уплашени и изоставени. 

Ето какво може да научи съвременната медицина от хомеопатията. Тя отговаря на една човешка потребност, която е останала незадоволена. 

Трябва отново да намерим време за отделния човек. Да гледаме хората, а не числата. 

Но колкото и да е важна емпатията, тя не е заместител на реалното лечение. Вярата може да премести планини, но захарните хапчета не могат да лекуват заболявания.

Източници:

1. https://homeopathyeurope.org
2. https://www.homeopathyschool.com
3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov
4. https://www.ncbi.nlm.nih.gov
5. https://www.nhs.uk
6. https://homeopathyeurope.org
7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov
8. http://www.homeoint.org/books4
9. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
10. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
11. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
12. https://www.fda.gov
13. https://eur-lex.europa.eu/
    
14. https://www.hri-research.org
15. https://systematicreviewsjournal
16. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
17. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
18. https://www.cochranelibrary.com/
19. https://jamanetwork.com/
20. https://europepmc.org/
21. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/