Рибелсус за отслабване и диабет тип 2 – ефективност, безопастност, странични ефекти и начин на употреба

Рибелсус (Rybelsus) е лекарство за диабетици (тип 2), което в момента се проучва и като лекарство за отслабване. То е единственият медикамент който съдържа семаглутид таблетки, вместо инжекции.

Семаглутидът в Рибелсус имитира пептид в човешкото тяло, който естествено потиска апетита и понижава кръвната захар след хранене.

Понастоящем на пазара съществуват няколко продукта, които имитират този пептид, наречен глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1), както и други пептиди с подобна функция:

• Оземпик и Вегови (семаглутид инжекции)
• КагриСема (кагрилинтид + семаглутид инжекции)
• Саксенда и Виктоза (лираглутид инжекции)
• Трулисити (дулаглутид инжекции)
• Мунджаро и Зепбаунд (тирзепатид инжекции)

За разлика от тях Рибелсус е семаглутид таблетки и е единственият продукт от тази група пептиди за отслабване и тип 2 диабет, който може да се приема през устата, а не като инжекция.

Ако смятате, че се нуждаете от Рибелсус, то задължително се консултирайте с  квалифициран и опитен лекар преди започване на терапията. 

В тази статия ще откриете най-актуалната информация за Рибелсус, включително ефективност, безопасност и начин на употреба.

Какво представлява Рибелсус?

Рибелсус съдържа семаглутид. Това е пептид от групата на агонистите на рецептора за глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1RA), които имитират функцията на естествения хормон GLP-1.

GLP-1 е хормон, произвеждан в червата след прием на храна, който понижава кръвната захар (стимулирайки отделянето на инсулин само след хранене) и регулира апетита [1].

Ето какво трябва да знаете за основната структура на пептида семаглутид:

• Семаглутид и активният GLP-1 са пептиди от 31 аминокиселини с 94% идентична структура [2]. 
• Семаглутид се отличава от естествения GLP-1 с няколко модификации, включително замяна на аминокиселини с други, които го правят по-устойчив на разграждане [3]. 
• Освен това към аминокиселините има добавена мастна киселина. Така той се свързва с белтъците в кръвта и полуживотът му се удължава до около 7 дни (165 часа) [4]. 
• С други думи нивото на семаглутид в кръвта и съответно ефективността спада доста бавно. Затова инжекционният семаглутид се прилага веднъж седмично.

Но проблемът при оралната употреба на GLP-1RA, включително и семаглутид таблетки, произтича от пептидната структура на тези медикаменти, която се разгражда лесно от стомашните сокове, губейки ефикастност.

При Рибелсус този проблем е решен чрез добавяне на подобрител на абсорбцията, наречен натриев N-(8-[2-хидроксибензоил]амино) каприлат или SNAC [5],[6].

SNAC е синтетично производно на салициловата киселина, класифицирано като N-ацетилирана аминокиселина. С амфифилните си свойства подобрява разтворимостта на лекарството, повишава локалното рН и го предпазва от разграждане [7].

Освен това, SNAC действа като усилвател на абсорбцията, подпомагайки транспорта през клетъчните мембрани, което прави ненужно ентеричното покритие на таблетката [8].

Важно е да се има предвид че не всеки GLP-1RA е подходящ за свързване със SNAC в таблетна форма. Семаглутид е подходящ поради ниското си молекулно тегло (4113.6 Da) и удължения полуживот.

Таблетният семаглутид има сходен полуживот (около седмица) с инжекционния, но се дозира ежедневно. Рибелсус е одобрен в дози до 14 мг/ден, за да се намалят вариациите в кръвните нива на семаглутид, тъй като рискът от флуктуации е по-висок при орални медикаменти.

За какво са одобрени Рибелсус и другите форми на семаглутид?

Разработването на семаглутид като таблетки и създаването на Рибелсус има за цел да подобри удобството, приемането и придържането към терапията и да предложи ефективна алтернатива на инжекциите при тип 2 диабет.

Ето една кратка времева линия за това през какви одобрения е преминал семаглутид, до одобрението му като семаглутид таблетки:

• Семаглутид е открит и патентован от датската фармацевтична компания Ново Нордиск през 2012 г. 
• Семаглутид получава първото си одобрение за употреба при хора от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) през 2017 като инжекция под търговското име Оземпик [9]. 
  Тук може да прочетете всичко за Оземпик.
• През 2018-та, семаглутид (Оземпик) е одобрен и от Европейската агенция по лекарствата (EMA) като инжекция за терапия от втора линия при пациенти с диабет тип 2. 
• По-късно, семаглутид (Оземпик) е одобрен както от FDA така и от ЕМА за намаляване сърдечно съдовия риск при тип 2 диабет, както и за лечение на диабет в по-високи дози (до 2 мг/седмично) [5].
• През периода 2021-2023 семаглутид е одобрен както от FDA така и от ЕМА в още по-висока доза (2.4 мг/седмично) като инжекция за отслабване при ИТМ>27 под името Вегови. Първоначално е одобрен само за възрастни, а след това и за юноши над 12 години с наднормено тегло [10].
• Рибелсус е одобрен от FDA през 2019 и от ЕМА през 2020 като първия по рода си перорален GLP-1RA за лечение на тип 2 диабет [6]. 

Понастоящем Рибелсус продължава да е официално одобрен само за тип 2 диабет, макар да показва и значителна ефективност за отслабване и понякога дори да се изписва off-label за тази цел [6].

По тази причина Рибелсус в момента се тества във фаза 3 проучвания за отслабване при хора без диабет, и тези проучвания могат да доведат до одобрението му и като медикамент за отслабване.

Към момента, Рибелсус и Оземпик (а скоро и Вегови) са достъпни в България само по лекарско предписание.

Как работи Рибелсус?

Благодарение на SNAC Рибелсус се доставя през храносмилателната система и вътре в кръвообращението, където оказва ефекти, които имат идентични механизми с тези, наблюдавани след подкожно приложение [11].

По тази причина както инжекционният, така и пероралният семаглутид потискат апетита и предизвикват загуба на тегло сред пациентите с Т2Д.

Например, той активира GLP-1 рецепторите в панкреаса, което увеличава секрецията на инсулин (глюкозозависима), потиска освобождаването на глюкагон и потиска чернодробната глюконеогенеза [11]. Това води до нетно намаляване на нивата на кръвната захар и подобряване на гликемичния контрол.

Освен това потенциалът на Рибелсус за намаляване на теглото се дължи предимно на взаимодействието му с GLP-1 рецепторите в мозъка, но също така и с храносмилателната система и бялата мастна тъкан. Семаглутид допринася за контрола на апетита чрез активиране на невроните в хипоталамуса – област от мозъка, отговорна за регулирането на чувството за ситост и глада [12].

Също така Рибелсус взаимодейства с GLP-1 рецепторите в червата, като значително намалява изпразването на стомаха с 38% след хранене [13]. Освен това той стимулира освобождаването на пептид YY 3-36 (PYY) от ендокринните клетки, намиращи се в тънките черва. PYY е друг потискащ апетита хормон [14].

Проучванията показват, че GLP-1RA, подобно на семаглутид, може да противодейства на намаляването на производството на свободен лептин от бялата мастна тъкан. Този спад в нивата на лептина често съпътства усилията за намаляване на теглото. Като се справя с този проблем, семаглутид може да подпомогне поддържането на здравословен лептинов баланс в организма и да улесни поддържането на загубата на тегло [14].

Колко е ефективен Рибелсус при тип 2 диабет?

Рибелсус е одобрен за лечение на тип 2 диабет благодарение на впечатляващите резултати от фаза 3 проучвания в програмата PIONEER (Peptide Innovation for Early Diabetes Treatment) [11].  

Тази програма бе инициирана от Novo Nordisk и включва петнадесет паралелни, рандомизирани, контролирани проучвания, проведени само върху пациенти с тип 2 диабет (PIONEER 1-12, PIONEER TEENS, PIONEER PLUS и PIONEER REAL) [11],[15],[16].

Тези проучвания сравняват три различни дози Рибелсус (3 mg/дневно, 7 mg/дневно, 14 mg/дневно) с плацебо, перорални антидиабетни медикаменти и одобрените от ЕМА инжекционни GLP-1 рецепторни агонисти лираглутид и дулаглутид. 

Според данните, Рибелсус показва сходна или дори по-голяма ефективност в гликемичния контрол в сравнение с тези утвърдени лечения. Ето и някои от най-интересните проучвания:

• Най-голямото изпитване от програмата е PIONEER-3, което включва 1864 участници тип 2 диабет и ги проследява за период от 26 седмици. В него Рибелсус е сравнен с лекарство за диабет (DPP-4 инхибитора ситаглиптин) и се установява, че Рибелсус е значително по-ефективен както за сваляне на HbA1c, така и за отслабване [17].
• PIONEER-4 показва, че ефектът на Рибелсус върху понижаването на HbA1c е сравним с този на одобрената доза лираглутид (Виктоза) за тип 2 диабет (1,8 мг/дневно). По-конкретно, Рибелсус намалява HbA1c с 1,2%, същото като лираглутид, докато плацебо групата почти няма подобрение [18].
• Обобщени резултати от програмата PIONEER показват, че Рибелсус намалява HbA1c със средно -1,5% и подпомага загуба на тегло със средно -5кг. Около 70% от участниците с диабет достигат целевата стойност на HbA1c под 7% [19].
• PIONEER PLUS, което включва 1606 участници, проучва ефективността на по-високи дози Рибелсус (25 мг/дневно и 50 мг/дневно). За 52 седмици Рибелсус води до намаление на HbA1c с -1,5% при доза от 14 мг/дневно, -1,8% при доза 25 мг/дневно и -2,0% при 50 мг/дневно [15].

Колко е ефективен Рибелсус за отслабване?

Въпреки че Рибелсус все още не е одобрен за отслабване, Ново Нордиск активно провежда клинична програма, наречена OASIS, с цел да демонстрира неговата ефективност в тази област. 

Първото от общо четирите изследвания вече е публикувано, представяйки обещаващи резултати:

• OASIS-1: Това проучване разкрива, че при хора с наднормено тегло или затлъстяване, но без диабет, Рибелсус може да доведе до значителна загуба на тегло. В изследването участват над 600 души. Тези, които приемат Рибелсус в дози от 50 мг/ден в продължение на 68 седмици, постигат впечатляваща редукция на телесното тегло с 15,1% от началното, докато в плацебо групата намалението е само 2,4% [20].

Освен това проучванията при диабетици от програмата PIONEER също демонстрират ефективността на Рибелсус за отслабване:

• PIONEER-4: В това проучване при диабетици, семаглутид (активната съставка в Рибелсус) води до средна загуба на тегло от 9,7 lb (4,4 кг) след 26 седмици терапия с 14 мг дневно. За сравнение, пациентите, лекувани с лираглутид (1,8 мг дневно), губят средно 6,8 lb (3,1 кг), а тези на плацебо – само 1,1 lb (0,5 кг) [18]. 
• PIONEER PLUS: Проучването показва, че при диабетици, по-високите дози семаглутид от 25 мг/ден и 50 мг/ден, които все още не са одобрени, могат да доведат до още по-значителна загуба на тегло – съответно 14,7 lb (6,7 кг) и 17,6 lb (8 кг) за период от 52 седмици. Това е в сравнение с редукция от 9,7 lb (4,4 кг) при стандартната доза от 14 мг/ден. Като се има предвид, че средното тегло на участниците е било 212,5 lb (96,4 кг), най-високата доза семаглутид е довела до около 8,2% намаление на телесното тегло [15]. 

Рибелсус за намаляване на сърдечно-съдовия риск

Рибелсус може да понижи сърдечносъдовия риск при пациенти с тип 2 диабет, подобно на неговата инжекционна форма, която FDA и ЕМА вече одобриха за тази цел.

Това се подкрепя от резултатите от проучването PIONEER-6, което включва пациенти с тип 2 диабет, 85% от които имат установено сърдечносъдово заболяване. Целта на проучването е била да сравни безопасността на Рибелсус с плацебо [21].

Резултатите показват, че сърдечносъдови проблеми са възникнали при 3,8% от пациентите, получаващи Рибелсус (1591 лица), и при 4,8% от пациентите в плацебо групата (1592 лица).

От това следва, че Рибелсус е свързан с по-нисък риск от смърт по сърдечносъдови причини (рискът е бил 0,9% в групата на Рибелсус спрямо 1,9% в плацебо групата). Общата смъртност е по-ниска в групата на Рибелсус в сравнение с плацебо групата (1,4% спрямо 2,8%).

Предвид тези резултати, учените решават да започнат още по-мащабно проучване, което да изследва не само безопасността, но и ефективността на Рибелсус за намаляване на сърдечносъдовия риск.

Това е проучването с името SOUL (Semaglutide Cardiovascular Outcomes Trial), което е завършило август 2024 но резултатите все още не са обявени.

В проучването са набрани 9650 участници и се очаква то да предостави повече доказателства относно сърдечносъдовите ползи от Рибелсус при лица с диабет тип 2 и сърдечносъдов риск [22].

Как се дозира Рибелсус?

Въпреки дългия си полуживот, Рибелсус се приема ежедневно. Одобрената в момента схема за дозиране е следната [23]:

• 3 мг/ден за най-малко 30 дни.
• 7 мг/ден за най-малко 30 дни или като поддържаща доза.
• Ако след поне 30 дни на 7 мг/ден не се постигне достатъчен контрол на HbA1c, дозата може да се увеличи до 14 мг/ден.

Увеличаването на дозата може да се извършва и по-бавно от веднъж на 30 дни. Понастоящем максималната одобрена доза е 14 мг/ден, но клинични проучвания активно изследват безопасността и ефективността на дози от 25 мг/ден и 50 мг/ден.

Изключително важно е Рибелсус да се приема рано сутрин на гладно, тъй като в противен случай усвояването му значително намалява. След приема на лекарството не трябва да се консумира храна поне 30 минути.

Ако пропуснете да приемете дозата си сутринта преди хранене, не я наваксвайте; просто вземете следващата доза на следващата сутрин.

Какви са страничните ефекти на Рибелсус?

Рибелсус има сходни странични ефекти, подобни на тези при инжекционните GLP-1 рецепторни агонисти, включително Оземпик и Виктоза. И двата препарата предизвикват типични нежелани реакции, свързани предимно със стомашно-чревни смущения [24].

Според данните от проучването PIONEER-4, честотата на нежеланите реакции при Рибелсус е сходна с тази при инжекционните GLP-1 рецепторни агонисти като Виктоза (лираглутид 1,8 mg/дневно). Страничните ефекти, наблюдавани при повече от 5% от участниците, приемащи 14 mg/дневно Рибелсус, са следните [18]:

• Гадене: 20%
• Диария: 15%
• Повръщане: 9%
• Главоболие: 9%
• Запек: 8%
• Коремна болка: 6%
• Проблеми с храносмилането: 6%

И Рибелсус, и Виктоза са довели до по-сериозни нежелани събития при 8% от участниците. Изследователите установили също, че 11% от участниците в групата на Рибелсус, 9% в групата на лираглутид и 4% в групата на плацебо са прекратили лечението преждевременно поради нежелани събития, като повечето от тях са били свързани със стомашно-чревни смущения [18].

Безопасен ли е Рибелсус?

Противопоказанията за Рибелсус са същите като при инжекционните GLP-1 рецепторни агонисти. Употребата на препарата трябва да се избягва в определени ситуации, като бременност, кърмене или при лица с анамнеза за определени видове рак [24].

По-специално, Рибелсус не трябва да се прилага при лица с анамнеза за рак на щитовидната жлеза или синдром на множествена ендокринна неоплазия тип 2 (MEN 2). Тези противопоказания се основават на проучвания върху плъхове, които показват повишен риск от С-клетъчен карцином на щитовидната жлеза. Важно е да се отбележи, че този повишен риск все още не е потвърден при хора [24].

Рибелсус или Оземпик за отслабване?

Рибелсус и Оземпик са два варианта на едно и също активно вещество, използвано за лечение на тип 2 диабет и подпомагане на отслабването. Макар че Рибелсус все още не е специално одобрен за отслабване, текущи клинични проучвания като програмата OASIS показват обещаващи резултати в тази област.

Ефективност за отслабване:

• Рибелсус: В проучването OASIS-1, при хора с наднормено тегло или затлъстяване без диабет, приемът на Рибелсус в доза от 50 мг/ден, съчетан с промяна в начина на живот, води до средна загуба на тегло от 15,1% след 68 седмици [20]. Обаче към момента Рибелсус е достъпен на пазара само в дози до 14 мг/ден, които водят до около 4–5 кг загуба за 26 седмици при диабетици [18].
• Оземпик: В проучвания със семаглутид в дози от 1 мг/седмично и 2 мг/седмично, без промяна в начина на живот, се отчита средна загуба на тегло от около 6,7 кг при пациенти с тип 2 диабет [25]. Дози от порядъка на 2,4 мг/седмично (Вегови), комбинирани с промяна в начина на живот, водят до 14,9% загуба на тегло за същия период [26].

Ефективност при диабет:

• Рибелсус: В проучването PIONEER PLUS пациентите с диабет, които приемат 50 мг/ден Рибелсус, губят средно 8 кг за 52 седмици и постигат намаление на HbA1c до 2% [15].
• Оземпик: При пациенти с диабет, медикаментът демонстрира понижение на HbA1c до 2,2% при доза от 2 мг/седмично за 68 седмици [25].

Безопасност и нежелани реакции:

• Рибелсус: В някои проучвания нежелани реакции са докладвани при около 70–80% от участниците [18].
• Оземпик: Общата честота на нежелани реакции е под 60% според повечето проучвания [25]. 

И Рибелсус, и Оземпик са ефективни за подобряване на гликемичния контрол и подпомагане на загубата на тегло. 

Оземпик може да предложи малко по-добри резултати в понижаването на HbA1c и намаляването на теглото, особено когато се сравнява с по-ниската доза от 14 мг/ден Рибелсус. Освен това, Оземпик има по-ниска честота на нежелани реакции. 

За пациенти, които предпочитат перорален прием или избягват инжекции, Рибелсус предоставя удобна и ефективна алтернатива. Изборът между двата препарата трябва да бъде направен съвместно с медицински специалист, като се вземат предвид индивидуалните нужди и предпочитания на пациента.

Ако Ви е харесала статията, моля последвайте ме и в социалните мрежи: