BPC-157 – Ще бъде ли одобрен? Ефективност и рискове според научните данни.

BPC-157 e пептид изграден от 15 аминокиселини, познат още като PL 14736, PL-10 или Bepecin.

Това е може би един от най-популярните пептиди от така наречения „сив пазар“, които не са одобрени за човешка употреба, но въпреки това се продават онлайн като продукти за “научни цели”.

В различни сайтове и форуми, BPC-157 често се представя като средство за бързо възстановяване на сухожилия, стави, мускули, стомашни язви и чревни проблеми.

Но въпреки популярността му, когато стане въпрос за BPC-157 се появяват и два важни въпроса: 

• Има ли достатъчно проучвания за ефективността и безопасността на BPC-157?
• Ще бъде ли одобрен BPC-157 за тези или други ползи?

В тази статия ще разберете всичко за този пептид, потенциалните му ползи и рискове.

Какво е BPC-157

BPC-157 е пептид синтезиран в началото на 90-те години от хърватски изследователски екип, ръководен от проф. Предраг Сикирич. Същият учен е притежавал патента върху пептида от 1998 до 2018 г. 

Към днешна дата има множество публикации свързани с пептида от различни автори, но повечето от тях са само ревюта на предходни експерименти.

Самите експерименти свързани с пептида са практически изцяло дело на един и същи екип – този на проф. Предраг Сикирич.

Според този екип учени, BPC-157 е фрагмент от по-голям протеин наречен “Body Protection Compound”, предполагаемо изолиран от човешки стомашен сок с молекулна маса 40 000 Da, и описван като притежаващ „огромен набор от протективни и регенеративни ефекти” [1]. 

Но има няколко проблема свързани с това твърдение:

• Към момента няма нито една научна публикация за този стомашен протеин, негова структура е напълно неизвестна, и нито един друг екип от учени не е съобщавал за него.
• Наименованието „Body Protective Compound” е дадено на пептида преди систематичното изследване на ефектите му да е приключило, което предполага предрешен изход от изследванията.
• Освен това екипът сам признава в друга публикация, че пептидът не споделя структурни сходства с познати протеини — т.е. той е без хомология с никой известен протеин – нито човешки, нито от друг организъм [2].

Въпреки това, екипът на проф. Предраг Сикирич твърди че именно една 15 аминокиселинна последователност от този протеин медиира всички негови положителни регенеративни ефекти – и това е именно пептида BPC-157 [3].

Има ли BPC-157 в човешкото тяло?

Това е лесно проверим факт, особено след 2022-ра когато 100% от човешкият геном е напълно разчетен и достъпен чрез базата данни BLAST – blast.ncbi.nlm.nih.gov 

Всеки може да постави последователността на пептида – GEPPPGKPADDAGLV – в тази база данни и да я сравни с целия човешки геном.

Съвпадение обаче липсва.

За какво е тестван BPC-157 сред животни?

Ефекти на BPC-157 върху сухужилия, кости и мускули

Почти всички проучвания в тази насока са проведени от екипът на проф. Предраг Сикирич: 

• В изследване сред мишки се твърди че пептидът подобрява възстановяването на натъртени мускули. Предложените механизми включват повишаване нивата на растежни фактори свързани с ангиогенеза [4].
• Две проучвания върху въздействието на BPC-157 върху възстановяване на ахилесовото сухожилие при плъхове демонстрират намалено възпаление и подобрена ангиогенеза и организация на колагена [5],[6].
• Проучване върху зайци с частично зараснали костни дефекти показват значително подобрение при инжекции с BPC-157 [7].
• Освен ангиогенеза, друго проучване при мишки съобщава и за противовъзпалителни свойства и потенциално редукция на болката при тестване на BPC-157 [8].

Ефекти на BPC-157 върху нервната система

Няколко експеримента на проф. Предраг Сикирич също предполагат, че BPC-157 може да има защитни ефекти върху нервната тъкан, особено в лабораторни модели на токсичност или травматични мозъчни наранявания.

• Проучване от 2014 г. изтъква данни, че BPC-157 намалява невротоксичността, предизвикана от метамфетамин при плъхове [9].
• Според изследване при миши модели на травматично мозъчно увреждане, прилагането на BPC-157 значително намалява клетъчните щети и смъртността при животните [10].

Ефекти на BPC-157 върху храносмилателната система

Екипът на проф. Предраг Сикирич изследва BPC-157 при различни увреждания на храносмилателната система при животни:

• Проучване върху плъхове предлага, че по-високи дози BPC-157 значително ускоряват зарастването на илеоилеална анастомоза [11].
• Изследване върху BPC-157 при плъхове с синдром на късото черво показват наддаване на тегло и подобрени чревни показатели след орално и интраперитонеално приложение [12].
• Екипът спекулира че най-вероятните механизми стоящи зад ползите при животни са свързани с влиянието на пептида върху ангиогенезата, повишавайки нивото на растежни фактори и вазодилататори като азотния оксид [13],[14],[15],[16].
• Друг екип от Хърватия в който се е включил Борис Милднер – отново един от съавторите на Предраг Сикирич – изказва твърденията че пептидът може да ускори и заздравяването на кожни язви при животински модели на диабет, повлиявайки нивата на растежни фактори стимулиращи синтеза на колаген [17].

Източник: Vasireddi и съавт. (2025) [18].

Има ли изследвания от други автори?

Към момента освен експериментите на проф. Предраг Сикирич, има и малък брой експерименти с клетъчни култури и животни от екип китайски учени. Те са публикували следните проучвания:

• Изследване in vitro върху срязани сухожилия предполага, че BPC-157 може да стимулира миграцията и разпространението на фибробласти (клетки които продуцират колаген) към мястото на наранената тъкан [19].
• Проучване при животни предлага, че BPC-157 може да подпомогне възстановяването от травми, особено на сухожилия, мускули и кости, като насърчава ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове) и растежа на фибробласти [20].
• Друго изследване при животни също предполага, че BPC-157 ускорява заздравяването на кожни рани, конкретно при плъхове с алкални изгаряния, които са били третирани локално с пептида [21].

Има ли изследвания при хора?

Към днешна дата има само едно изследване проведено при хора, което е публикувано през 2021-ва година от двама американски лекари – единия ортопед, а другият собственик на клиника за алтернативни лечения, вкл. терапия с неодобрени пептиди [22].

В публикацията се разглеждат ретроспективно събрани данни от вече минали прегледи сред 16 пациента с хронична болка на които лекарите са приложили BPC-157 самостоятелно или в комбинация с друг пептид, вътре в колянна става.

Най-честите проблеми при пациентите са били скъсвания на менискуса, на кръстни връзки и поплитеален бурсит. Лекарите са приложили еднократна инжекция от 3-4 мг с BPC-157.

Според авторите, 14 от 16 пациенти (87.5%) са изпитали някакво облекчение след инжекцията, при 7 от тези пациенти облекчението е продължило над 6 месеца.

Няма как обаче да разберем дали ползите се дължат на лечението или на други фактори, тъй като липсва контролна група. Освен това, авторите имат явен конфликт на интереси, а публикацията е в журнал със спорен авторитет.

Ще одобрят ли BPC-157 за човешка употреба?

Преди да достигне до пациента, всеки пептид преминава през предклиничен етап – тестване в клетки и при животни за базова безопасност и ефикасност. Ако резултатите са обещаващи, започват клиничните фази.

• Фаза 1 тества безопасността при 20 до 100 здрави доброволци — търси се максималната поносима доза и се проследява как тялото метаболизира молекулата. 
• Фаза 2 вече включва стотици реални пациенти и цели да докаже, че пептидът действително работи срещу болестта и да намери оптималната доза. Тук “умират” повечето кандидати. 
• Фаза 3 е решаващата — хиляди пациенти в множество центрове, рандомизирано и двойно сляпо, в сравнение със стандартното лечение или плацебо. 

Ако резултатите са убедителни, компанията подава заявление за одобрение, след което лекарството излиза на пазара при продължаващо наблюдение. Целият процес отнема средно 10 до 15 години.

Към момента има само един опит за подобно клинично проучване от Хърватска фармацевтична компания PharmaCotherapia, който е публикуван в clinicaltrials.gov. 

Това е проучване във фаза 1, стартирало 2015г, което е имало за цел да изследва безопасността и дозировката на BPC 157. 

По-конкретно, BPC 157 е щял да бъде тестват под таблетна форма за период от 2-3 седмици.

Проучването обаче е прекъснато още в зародиш, и не е ясно дали изобщо е започнало [23]. 

Причините за прекратяването му остават неизвестни. Вероятна прична е че всъщност PharmaCotherapia се оказва собственост на същият проф. Предраг Сикирич, който разработва и всичко останало свързано с BPC-157.

Имайки предвид липсата на интерес от други компании, изглежда малко вероятно BPC-157 някога да бъде включен в клинични изпитвания и съответно да получи регулаторно одобрение. 

Основната пречка е липсата на интерес от страна на фармацевтичната индустрия, което най-вероятно се дължи на съмнителните обстоятелства около “откриването” на пептида и на оскъдните научни данни в подкрепа на терапевтичния му потенциал. 

Именно тези съмнения възпират дори най-големите фармацевтични компании да рискуват стотици милиони за молекула, чийто произход и ефикасност будят сериозни въпроси.

Рисковете и странични ефекти на BPC-157?

Според наличните научни проучвания сред животни, BPC-157 няма странични ефекти [24]. 

Но както вече бе обсъдено, булшинството от проучвания с BPC-157 имат съмнително качества, които трябва да бъдат приемани със значителен скептицизъм.

Въпреки това, дори пептида да е напълно безопасен за животни, няма проучвания които да изяснят безопасността при хора.

Единственото проучване сред хора до момента е използвало еднократни инжекции на BPC-157 вътре ставно, и авторите не съобщават за странични ефекти.

Някои проучвания изказват опасения, че ако механизмите на BPC-157 са верни, и той работи като повишава експресията на растежни фактори, вкл. свързани с ангиогенезата, това може да е свързано с рискове.

Конркетно, някои автори обръщат внимание че подобни ефекти могат да забързват растежа на тумори при пациенти с онкологични заболявания.

Тези странични ефекти и потенциални контраиндикации остават спекулативни.

Поради липсата на данни за безопасност, нито един регулаторен орган в света не може да одобри BPC-157 за човешка употреба, вкл и Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ). 

Освен това, някои регулатори, като комисията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) изказва опасения, че пептидите които се продават в интернет като BPC-157 всъщност не подлежат на никакъв контрол [25].

Поради това, никой не може да гарантира реалния им състав и това води до редица притеснения:

• Риск за алергични реакции породени от пептида или други съставки;
• Риск от потенциално опасни примеси, замърсители и др химични вещества;
• Риск от биологично замърсяване;
• Риск от замяна на активната съставка с друго вещество или липса на активна съставка.

Защо BPC-157 е забранен от Световната антидопингова агенция (WADA)

BPC-157 е в списъка на Световната антидопингова агенция със забранени субстанции (по-точно S0). 

Това често се интерпретира като знак, че пептидът работи и би могъл да даде нечестно предимство на атлети които го използват за възстановяване.

Но всъщност според Световната антидопингова агенция, пептидът е преди всичко риск за атлетите, тъй като не е официално регулирано вещество и качеството или състава на продуктите налични в интернет остава несигурен.

С цел опазване здравето на атлетите, WADA забранява използването на пептида, както и всякакви други вещества обозначени като „само за изследователски цели” [26].

Как се приема и дозира BPC-157?

Поради липсата на проучвания във фаза 1, полуживота на BPC-157 при хора никога не е бил изследван. Съответно не е ясно в какви дози пептида е безопасен и колко дълго се задържа в организма.

Независими изследвания изнасят данни че пептида е устойчив в кръвна плазма за над 4 часа – това не е достатъчна информация за да се определи полуживота, но може да се предположи че полуживота ще е повече от няколко минути при хора  [27]. 

При мишки, полуживота е изчислен на 30 мин след мускулно или венозно поставяне [18].

Но, няма каквато и да е надеждна информация за честота на прием или дозировка при хора.

Единственото клинично проучване е тествано еднократни дози от порядъка на 3-4мг поставени вътреставно.

Въпреки липсата на данни, в интернет масово се споделят различни протоколи за дозиране инжекционно, перорално и дори назално:

Един от най-често споменаваните е подкожни инжекции с 250mcg от пептида поставяни 1-3 пъти на ден, всеки ден за период от 4 седмици. Подобна е и дозировката при неофициалните протоколи използващи таблетки или интраназален спрей.

Нито един от тези методи не е официално тестван при хора, и няма установена ефективна или безопасна дозировка.

Някои автори в интернет дори се опитват да екстраполират данни от проучвания при животни, нато се има предвид че дозата при мишки е от порядъка на 10mcg/kg per day [28]. 

За да се изчисли сравнима човешка дозировка, изследователите често се позовават на насоките за превръщане на дози, предложени от Nair et al. (2016). 

Според това ръководство, коефициентът на конверсия от дози при плъхове към човешки дози е около 1/6.2. Следователно, дозировка от 10 mcg/kg при плъхове се равнява приблизително на 1.61 mcg/kg за хора [29].

Въпреки опитите за научна обосновка, тези дози също остават изцяло спекулативни.

BPC-157 – Мнение на лекар-специалист

BPC-157 е може би един от най-популярните пептиди за възстановяване, но няма нито едно надеждно проучване проведено сред хора, а дори и тези при животни са на практика проведени от един и същи автор.

Комбинацията от конфликти на интереси, невъзпроизводим процес на изолиране, секвенция, която липсва в човешкия геном, 30 години изследвания, проведени почти изцяло от една лаборатория, и изпитвания върху хора, които така и не са публикувани, рисува картина, която далеч надхвърля обикновената научна несигурност. 

Историята около изходния протеин и активната му част BPC-157 изглежда най-малкото като сериозно преувеличение, а вероятно и като чиста измама.

По тази причина, нито една фармацевтична компания не проявява интерес към тази молекула и тя никога няма да бъде тествана и одобрена за употреба при хора.

д-р Димитър Маринов дм